Контакти: (+359) 899 911 597 , gb.orgailetni@eciffo, гр. София, ул. "Любен Каравелов" 71

EN | БГ

/ Блог / Анализи / Биологичното производство в света и България

Анализ на ИнтелиАгро за пазара и перспективите

Биологичното производство в света и България

Биологичното производство в света и България

След като представихме предизвикателствата и възможностите пред производството на череши и картофи в страната, имаме удоволствието да Ви запознаем с нашето следващо секторно проучване: „Биологичното производство в света и България“. То е част от усилията ни в рамките на проекта "Анализ и мониторинг на политиките в сектор земеделие", който се осъществява с подкрепата на Фондация "Америка за България".

Основните изводи от изследването са:

  • Глобалният пазар на био продукция се оценява на 80 млрд. щатски долара и бележи тенденция на ръст, воден от промяната в хранителните навици на населението и от повишаването на жизнения стандарт.
  • В следствие на ръста в търсенето интересът към производство и преработка на органична селскостопанска продукция нараства. От 1999 г. насам площите с биопроизводство или в преход в света нарастват четирикратно, а производителите над 10 пъти.
  • Биологичното производство в САЩ не разчита на субсидии и съществува изцяло на пазарен принцип, но страната е лидер с 43% от продажбите на органични храни и напитки в света. Следват Германия, Франция, Китай, Канада, Великобритания, Италия и др.
  • Европейският съюз залага на напълно противоположен модел, отделяйки значителни средства по линия на ОСП. Въпреки това, производителността и пазарът изостават от тези в САЩ.
  • За последните пет години площите в България нарастват близо 4 пъти, а броят на биопроизводителите – над 5 пъти. Въпреки това делът на това направление остава сред най-ниските в ЕС и следва тенденциите в Европа със значително изоставане.
  • В България се развива предимно биологично субсидиевъдство - ръстът не се дължи на съразмерно повишаване на търсенето, а  е продиктуван от различни форми на публична подкрепа. Това принуждава фермерите често да продават продукцията си на цените на конвенционалната.
  • Необходимо е както затягане на контрола върху био сертифициращите компании, така и промяна в механизма за подкрепа на единица площ – особено диференциране на ставката за различните видове трайни насаждения.
  • Ниските доходи и неравномерното географско разпределение на пазара са най-силният ограничаващ реализацията фактор. Българският пазар остава символичен. Това насочва вниманието към износа – както на прясна продукция, така и на храни и напитки.
  • Начинанието за мнозина фермери няма дългосрочен характер. Между 1/5 и 1/4 от регистрираните в преход в началото на всяка година впоследствие отпадат от производство.
  • Меката пшеница, етерично-маслените и медицинските култури, ядките, слънчогледът, лозята са с най-голям размер био площи в България. Най-разпространено е органичното производство при листните зеленчуци и ядките, които са почти изцяло сертифицирани или в преход. От меките плодове делът е над 50%.
  • Добивите от органично земеделие остават значително по-ниски от конкурентните производители в ЕС.
  • Делът на биологичното животновъдство е с пренебрежимо малък не само в европейски мащаб, но и в страната. България е с най-голям брой пчелни семейства, отглеждани по биологичен начин в света.

Пълният текст на анализа, включващ подробна информация за състоянието на сектора, наблюдения, заключения и препоръки, можете да намерите в прикачения файл към тази публикация.

Сподели