Контакти: (+359) 899 911 597 , gb.orgailetni@eciffo, гр. София, ул. "Любен Каравелов" 71

EN | БГ

/ Блог / Селскостопанската 2016 година - по-лоша от предходната

Почти всички отрасли от сектора бележат спад за поредна година, според предварителните оценки на НСИ. Зависимостта на производителите от субсидии расте.

Селскостопанската 2016 година - по-лоша от предходната

Селскостопанската 2016 година - по-лоша от предходната

05 - януари - 2017

 

Брутната добавена стойност, създадена от българското селско стопанство се понижава за поредна година, показва първата оценка на НСИ за крайната продукция в сектора през 2016 година[1]. Спадът от 6,6% се дължи на комбинация от фактори. От една страна, намалява производството в животновъдството, което е структуроопределящ отрасъл, както и в някои направления на растениевъдството (царевица, ориз, плодове, домати, тютюн и др.). От друга страна, съществена роля играе общата тенденция на спад в изкупните цени на основните стоки, произвеждани от селското стопанство. В такава ситуация не е никак изненадващо, че европейските субсидии играят нарастваща роля за сектора.

Животоспасяващите субсидии

Делът на европейските и национални плащания към фермерите в брутната добавена стойност нараства до 45,6% през 2016 г., спрямо 41,8% година по-рано. Значително по-голям дял имат субсидиите в предприемаческия доход – те достигат 83,5% средно за сектора при 68,5% през 2015 година. Растящата зависимост от субсидии събужда сериозен въпрос за конкурентоспособността на сектора. Ясно е, че селското стопанство не е сред най-гъвкавите сектори от икономиката, но горецитираните данни идват за пореден път да покажат някои структурни проблеми. Ако трябва да обобщим тези проблеми, те биха звучали по следния начин – фермерите са фокусирани много повече върху това как да усвоят повече средства, отколкото да предоставят по-добър и конкурентоспособен продукт на пазара.  

Статистиката показва и друго – фермерите все още са били склонни да увеличават рентите в конкуренцията за земя - през 2016 г. общите арендни плащания в земеделието са се повишили със 17,8% до 1,19 млрд. лева. Леко понижение бележат разходите за компенсация на наетите (-2,5% на годишна база). Фермерите продължават да свиват нетния си предприемачески доход (с над 16 на сто), за да обезпечат разходите си при свиващи се приходи.

Зърнени и маслодайни култури

Обемът на произведените зърнени култури отбелязва повишение с малко над 3 на сто на годишна база. Заради близо 7-процентното понижение на изкупните цени спрямо 2015 г., обаче, отрасълът отчита понижение в крайния резултат с близо 4%. Като най-сериозен проблем отчитаме лошата реколта от царевица.

За трета поредна година рапицата се оказва най-печелившата култура, като нарасналият обем на производството компенсира понижението в цените. С 5% расте производството на слънчоглед спрямо 2015 г., но близо 10% понижение в цените влошава крайния резултат при тази културата.

Зеленчукопроизводство

Зеленчукопроизводството бележи близо 2% ръст в обема на производството, но заради относително по-ниските изкупни цени резултатите в отрасъла се влошават. Близо 6% спад бележи производството на домати. Основният фактор обаче остава цената, като крайният резултат на производителите се влошава с близо 20% спрямо 2015 г. Подобно понижение бележи и картофопроизводството - с близо 17% влошен краен резултат на годишна база.

Плодове

Годината беше особено трудна за овощарите. Измръзвания и градушки съсипаха реколтата на много места в страната, като крайният спад в резултата на производителите е 8,5%. Най-големи загуби търпят производителите на череши и сливи, които са и най-масовите овощни култури (изключвайки ядките). Интересното е, че добри резултати имат култури, които в последните години бяха в голяма степен пренебрегвани – праскови, ябълки и круши. При тях повишението в изкупните цени компенсира напълно по-слабите производствени резултати.

Животновъдство

Свещената крава на българското селско стопанство за поредна година отчита общ спад в резултата - с около 14 на сто (основно заради понижението в ЕРД, ДРД и друга животновъдна продукция). Съчетание на по-слабо производство с ниски изкупни цени изкопава земята под краката на родните животновъди. В допълнение на това бързото разпространение на нодуларния дерматит допринесе значително за спада при ЕРД, а цените на суровото мляко засилиха усещането за „перфектна буря“ в сектора. Ситуацията извади за пореден път наяве проблемите в цялата верига на животновъдството – от стопаните, през регулаторните органи, та до държавната и европейска политика в отрасъла. Как ги виждаме ние:

  1. Голяма част от производителите имат проблем с производителността и ефективността, но малцина го осъзнават;
  2. Нежеланието за сътрудничество между фермерите ги лишава от една от малкото възможности да се позиционират по-добре на пазара;
  3. Развъдните организации масово не вършат работата си, за която на всичко отгоре получават субсидия от държавата, а последната нехае;
  4. Скоростта и масовостта, с която се разпространяват болести през последните години (син език през 2014 г. и нодуларен дерматит през 2016 г., например) повдигат основателни критики към ветеринарния контрол и ефективността на БАБХ при подобни кризи;
  5. Сивият сектор достига и надминава 50% в някои направления (мляко и говеждо месо) с мълчаливото съгласие на държавата;
  6. Политиката на подпомагане в сектора до момента е тотално сбъркана – плащанията на глава демотивираха стопаните да се развиват и подобряват ефективността си. Т. нар. „кризисни пакети“ на ЕС пък доказаха своята неадекватност, след като постигнаха ограничение на производството точно в момента, в който изкупната цена на суровото мляко тръгна рязко нагоре, лишавайки производителите от възможност да спечелят повече;

Новата 2017-а носи със себе си  още от същото: очаквания за изобилна зърнена реколта и потиснати цени, растяща конкуренция във всички направления на селското стопанство, нова епидемия – този път по птиците. Време е да признаем, че секторът има много върху какво да работи, за да дойдат и по-добрите резултати. Както държавната, така и европейската политика в сектора, обаче, не създават правилните стимули, въпреки огромния финансов ресурс, с който разполагат.

 


[1] Тази оценка ще бъде ревизирана още три пъти – при втората оценка на НСИ (февруари, 2017 г), при обявяването на предварителните данни за годината (октомври, 2017 г) и при обявяването на окончателните данни за 2016 година (2018 г).

Сподели