Контакти: (+359) 899 911 597 , gb.orgailetni@eciffo, гр. София, ул. "Любен Каравелов" 71

EN | БГ

/ Блог / Работната ръка в селското стопанство на България и сравнение с ЕС

Заплатите в сектора растат, докато производителността на труда е в застой вече две години

Работната ръка в селското стопанство на България и сравнение с ЕС

Работната ръка в селското стопанство на България и сравнение с ЕС Снимка: pixabay

11 - май - 2017

 

През 2014 г. недостигът на работна ръка е вторият най-сериозен проблем пред земеделските производители след работата с административните органи (проучване на Института за пазарна икономика). В началото и на този активен селскостопански период предизвикателството тегне с неотслабваща сила пред фермерите в България. Еднодневните трудови договори решиха отчасти проблеми на администрацията и социално-осигурителната система, но не и на стопаните. Те в крайна сметка не означават нов трудов ресурс на пазара, а просто изсветляване на оскъдния, ангажиран неформално и досега в сектора.

 

 

Ниските възнаграждения най-често са посочвани като причина работната ръка да търси реализация в чужбина или в други икономически дейности в страната. В същото време няма как да се говори изолирано за заплащане, игнорирайки производителността на труда, конкурентоспособността на стопанствата и пазарната среда. Къде се намира пазара на труда в българското селското стопанство на фона на тенденциите в ЕС?

Използваната работна сила в селското стопанство се свива наполовина през последните десет години. Това обаче се дължи изцяло на бързото намаляване на малките семейни стопанства – самонаетият труд намалява с близо 60% за същия период. Това е следствие от редица фактори като застаряването на населението в селските райони, миграцията, а също и неспособността на тези стопанства да генерират задоволителен пазарен доход. В същото време, с нарастването на средните и големите стопанства, наетият труд се увеличава леко – със 7% между 2007 и 2016 г.

Източник: Евростат

Средната брутна работна заплата в сектора нараства във всяка една от последните осем години, достигайки 803 лв./месец (без годишни бонуси) през четвъртото тримесечие на 2016 г. – двойно по-голяма от тази през 2008 г. Темпът на ръст през почти целия период изпреварва този на средната за всички икономически дейности. Размерът е по-висок от този в хотелиерство и ресторантьорство (600 лв.) и строителство (770 лв.) и недалеч от средните възнаграждения в преработващата промишленост (864 лв.).

Източник: НСИ; *На база тримесечните данни

Разходите за възнаграждения на наетите в сектора са вторите най-ниски в ЕС 4 365 евро за годишна работна единица (ГРЕ). Това е близо четири пъти под средното за Общността. Тенденцията обаче е тази разлика да се съкращава. Между 2007 и 2016 г. разходите за възнаграждения в България нарастват с най-бързия темп в ЕС – 75%, при относително постоянен показател средно за Общността.

Източник: Евростат

Производителността на труда в българското селско стопанство също е трайно и убедително на дъното в ЕС – около 5300 евро БДС за 1 годишна работна единица или три пъти под средното за ЕС. За сравнение, абсолютният лидер – Нидерландия, създава близо 70 хил. евро добавена стойност за всяка използвана ГРЕ. До 2014 г. тенденцията е производителността на труда в страната да нараства – два пъти за този период, но в последните години показателят остава в застой.

Източник: Евростат

Недостигът на работна ръка, засилва конкуренцията между работодателите и вече отчетливо води до значителен ръст в трудовите възнаграждения. В същото време, производителността на труда се развива с по-бавни темпове, а през последните две години дори е застой. Тези две тенденции в крайна сметка влияят негативно на конкурентоспособността на българските фермери. Разрешаването на проблема с кадрите изисква много време, дори мерки да бъдат взети веднага. Днес на стопаните остава единствено да се пригодят към реалностите на трудовия пазар, оптимизирайки дейността си – инвестиции във високопроизводителни технологии и такива в максимална степен заместващи човешкия фактор. За техен късмет, развитието на технологиите в селското стопанство вече е на такова ниво, че почти всяка дейност, във всяко направление, може да се осъществи с минимална човешка намеса.

Сподели