Контакти: (+359) 899 911 597 , gb.orgailetni@eciffo, гр. София, ул. "Любен Каравелов" 71

EN | БГ

/ Какво научихме от първия дебат „ОСП след 2020 – Изборът на България“?

Старта на поредицата мащабни събития събуди огромен интерес сред бранша и повдигна летвата пред администрацията

Какво научихме от първия дебат „ОСП след 2020 – Изборът на България“?

Какво научихме от първия дебат „ОСП след 2020 – Изборът на България“?

22 - май - 2017

Реформаторство, конформизъм и консерватизъм си дадоха среща в Пловдив на 18 май т.г. и маркираха трудния път на дебата за новата Обща селскостопанска политика на ЕС след 2020 г. Битката за най-скъпоструващата политика на Общността обещава труден баланс между интересите на всички заинтересовани страни. Докато другите държави членки вече имат някаква визия, която ще изтъргуват, България показва добре познати проблеми – разединен сектор и вяла администрация.

Броени месеци преди българското председателство на Съвета на ЕС да стане факт, в Пловдив се събраха представители на четири държави членки – Италия, Холандия, Естония и Австрия (последните две председателстващи непосредствено преди и след София), на Европейската комисия и на най-влиятелните фермерски организации в ЕС – Copa и Cogeca, за да дадат своята гледна точка за бъдещето на ОСП. На форума, организиран от ИнтелиАгро и Института по агростратегии и иновации, присъстваха над 250 представители от практически всички отрасли на селскостопанския сектор в страната, науката, неправителствения сектор и администрацията. Официални гости на събитието бяха министрите Порожанов и Павлова.

Какво научиха заинтересованите страни накратко от продължилото над пет часа събитие?

Австрия – консервативна и зелена

В Австрия доминира разбирането, че директните плащания са важен инструмент за подкрепа на фермерите, който се е доказал във времето и за управление на рисковете. За нея от особено значение е продължаването на подкрепата на практики, благоприятстващи околната среда и климата, както и на районите с природни и други ограничения, които заемат основен дял (близо 80%) от територията на страната. Възможностите за национално съфинансиране трябва да се запазят на сегашните нива.

Необходимо е да се обезпечи достатъчен ресурс за обществени услуги, които фермерите да предоставят, като опазване на околната среда, природните ресурси и климата, както и по-високи изисквания за хуманно отношение към животните.

Фокус върху производството на висококачествени продукти.

Нови подходи за контролиране на производството в трудни пазарни ситуации.

Естония е настроена реформаторски

Естония е интересен пример на нова страна членка, която търси умерена, но твърда реформа в посока уеднаквяване възможностите пред всички фермери в Общността. Тя настоява за хармонизиране на директната подкрепа между отделните държави членки и премахване на историческия подход при определяне на директните плащания. Също така е за ограничаване националното съфинансиране и увеличаване дела на Втори стълб.

Склонна е да защитава ограничена обвързана подкрепа за сектори в риск. Част от директните плащания следва да се насочат към инструменти за управление на рисковете. Зелените мерки би трябвало да са въпрос на програмиране с дългосрочни задължения за опазване околната среда.

Важна част от позицията на страната е отварянето на пазарите на трети страни за продукти от ЕС.

По отношение на Втори стълб (РСР) се счита, че трябва да води до по-слаба зависимост от подкрепа и да дава възможност за реакция при кризи. Да съдържа задължителни (?) инструменти за управление на риска. Подкрепата за инвестиции трябва да става по-скоро чрез финансови инструменти – напр. покриване на лихви по кредити, с изключение на мерките за опазване на околната среда, иновации и преструктуриране. РСР трябва да съдържа активни мерки за публични услуги (като биоразнообразие, напр.).

Нидерландия с революционен подход

Нидерландия изненада с революционен подход към ОСП, която би трябвало постепенно да се превърне в Обща политика по земеделието и храните. Новата политика трябва да адресира въпросите на общественото здраве и да осигурява производството на здравословна храна по устойчив начин.

Вземайки предвид, че здравите предприятия трябва да могат да реализират пазарен доход без постоянна подкрепа, холандците предлагат директните плащания да се преработят в механизми за управление на риска и подпомагане при катастрофични събития. Директната подкрепа на доходите следва да се ограничи до определен размер на регионално ниво и да се обвърже с практики, благоприятстващи околната среда (екосистеми, биоразнообразие, опазване на почвите, водите и въздуха), ограничаване въглеродните емисии.

Copa и Cogeca без резки движения

Представителят на двете най-важни браншови организации в ЕС – фермерската и на кооперативите, не изненада с посланията си. Copa и Cogeca остават бастион на еволюционния, а не революционен подход към ОСП и същевременно прокрадват идеи за допълнителни преференции за земеделците. Според тях сегашните схеми и мерки трябва да бъде усъвършенствани и опростени.

Необвързаните с производството директни плащания осигуряват стабилност, сигурност и подобряват ликвидността независимо от размера и формата на управление на стопанството. Обвързаната подкрепа може да се обмисли само при ясни и ограничени условия (най-вече за животновъдство в райони, където други мерки не са ефективни).

Управлението на риска следва да бъде допълнителен, а не задължителен инструмент, който да защитава фермерите от икономически, климатични др. рискове.

В допълнение към инвестиционната подкрепа във Втори стълб да се подсигури ролята на Европейската инвестиционна банка като  посредник в достъпа до кредитиране на сектора. Изрично се подчертава нуждата преговорите по регулаторната рамка на Базел 3,5 да не повлияват на достъпа до и цената на кредита за селското стопанство.

Иска се също специфична и по-висока подкрепа за стартиращи млади фермери.

България спи

Това, което стана ясно от събитието също е, че българската администрация още е далеч от оформянето на националната ни позиция. Това създава отлична възможност пред бранша за първи път да поведе процеса на вземане на решения стига да е обединен зад такава инициатива. На този етап, обаче, организациите в сектор земеделие не показваха признаци да са узрели за това.

При инертността и разделението в бранша България е заплашена за втори пореден път да остане безгласна буква във формирането на следващата ОСП, която ще определя бъдещето на земеделието в страната за десетилетие напред.

Какво предстои през идните месеци?

  • 7 юни (сряда) – публично представяне на анализа на ИнтелиАгро „10 години ОСП – какво постигна България?“ - Национален пресклуб на БТА, София, 11:00 ч.;
  • 21 септември (четвъртък) – втори открит дебат „ОСП след 2020 – Изборът на България“ със специалното участие на най-влиятелният анализатор по темата ОСП в ЕС Алън Матюс, който за първи път ще гостува у нас по покана на ИнтелиАгро. На събитието ще представим предложенията ни за реформа в ОСП след 2020 година;
Сподели