Контакти: (+359) 899 911 597 , gb.orgailetni@eciffo, гр. София, ул. "Любен Каравелов" 71

EN | БГ

/ Блог / Анализи / Производство на етерични масла в България

Анализ на ИнтелиАгро за пазара и перспективите

Производство на етерични масла в България

Производство на етерични масла в България Снимка: pixabay, ИнтелиАгро

Имаме удоволствието да Ви запознаем с нашето следващо секторно проучване: „Производството на етерични масла в България“. То е част от усилията ни в рамките на проекта "Анализ и мониторинг на политиките в сектор земеделие", който се осъществява с подкрепата на Фондация "Америка за България". Всички наши предишни анализи можете да намерите тук.

 

България има дълги традиции в отглеждането на медицински и ароматни култури и производството на етерични масла. Експортната ориентация на сектора го е направила емблематичен за страната. Нарастващото приложение на етеричните масла в леката промишленост (козметична, медицинска, хранително-вкусова и др.) и бързото развитие на ароматерапията ускориха търсенето на масла в света в годините след световната икономическа криза от 2007-2011 г. Глобалният пазар на етерични масла се очаква да расте със средногодишен темп на натрупване от 8-11% в периода до 2025 г., според различни анализатори (Grand View Research, Markets and Markets и др.).

Маслата от роза, лавандула, маточина, лайка, равнец и др., специфични за България, представляват само малка част от глобалния пазар на етерични масла, доминиран от цитрусовите масла, евкалиптовото, кедровото, цитронелово и др.

Водени от обещания за бърза доходност и огромни печалби, все повече земеделци и инвеститори се насочват към отглеждането на медицински и ароматни култури. Площите с лавандула, маточина, лайка растат с пъти в рамките на сравнително кратък период от три-четири години. Насажденията от маслодайна роза също се увеличават трайно. Характерни черти на голяма част от тези нови инвестиции са тяхната стихийност, липсата на подбор при посадъчния материал, слабото познаване на спецификите за отглеждане на различните растения, несъобразяване с фактори като работна ръка и особености на преработката. Това са основните причини производителите да търпят разочарования, а преработената продукция да изостава значително спрямо суровинния потенциал.

Преработвателният капацитет в страната към момента е по-скоро достатъчен и сравнително добре разпределен географски в основните производствени райони. Въпреки това, поради спецификата на някои култури, краткия прозорец за преработка и слабости в планирането, остава непреработена продукция. Тези причини ще продължат да играят лимитираща роля в бъдеще и вероятно ще накарат някои земеделски производители да намалят площите или да се откажат напълно от отрасъла, а други да инвестират в собствена преработка. Последното не е панацея при липсата на технолози и нуждата от пълноценно натоварване на мощностите.

Търговията и износа също се изправят пред някои предизвикателства. Пазарът на етерични масла е консервативен, със сравнително малък брой крайни клиенти, където доверието, дългосрочните отношения, постоянното качество и предвидимостта на доставките се ценят особено много. Появата на случайни играчи в търговията през годините на бума на производство често е съпроводено от неизпълнени ангажименти и разочарования за производителите. Освен това, дългосрочните фиксирани ангажименти, които имат повечето търговци, също създават предпоставка за реализиране на увеличаващите се обеми продукция на цени, които са под очакванията на стопаните.

Перспективите пред производството на традиционното за България розово масло изглеждат добри – това е най-добре организираният пазар по веригата производител-преработвател-търговец-краен клиент. Възможностите за растеж обаче са сравнително ограничени, поради няколко ключови фактора: относително малката площ с благоприятни условия за отглеждане на маслодайна роза, недостатъчната работна ръка, краткият прозорец за преработка и нишовото търсене за маслото.

Сериозен е потенциалът пред производството на лавандулово масло, което вероятно ще се удвои към 2019 г., спрямо 2016 година. Трудно е обаче да си представим, че това ще бъде при настоящите ценови нива, имайки предвид растящия интерес към културата от съседни държави като Турция, Румъния, Гърция, Молдова.

Поради възможностите за мащабно индустриално производство, България има потенциал за развитие в отглеждането и преработката на масла от лайка, кориандър и сладко резене.

Други по-специфични култури, като маточина, бял риган, бял равнец, мащерка, хвойна и пр., също отварят определени възможности пред стопаните, но ръстът преминава през по-добра организация на пазара между търговци, преработватели и малки производители.

Пълният текст на анализа, включващ подробна информация за състоянието на сектора, наблюдения, заключения и препоръки, можете да намерите в прикачения файл към тази публикация.

Сподели