Контакти: (+359) 899 911 597 , gb.orgailetni@eciffo, гр. София, ул. "Любен Каравелов" 71

EN | БГ

/ Блог / Как трябва да изглежда ОСП

Разговор на Николай Вълканов с проф. Алън Матюс

Как трябва да изглежда ОСП

Как трябва да изглежда ОСП Снимка: fermer.bg

29 - септември - 2017

Алън Матюс е професор по европейска аграрна политика в департамента по икономика на  Trinity College, Дъблин. Изследователската му работа е насочена основно в анализ на селскостопанските политики, влиянието на международната търговия върху развиващите се страни и връзката между реформирането на публичните политики и развитието на търговията. Консултирал е Европейският парламент, OECD, FAO и Организацията на ООН за промишлено развитие и др. Той е сред най-признатите и активни анализатори и критици на Общата селскостопанска политика на ЕС. Основен автор в специализирания блог за реформа на ОСП - capreform.eu. По покана на ИнтелиАгро, Алън Матюс посети България и се включи във втория от серията дебати „ОСП след 2020 – изборът на България“ (www.bcap.bg), провел се на 21 септември в София

 

Алън, кои са основните предизвикателства пред европейските земеделци днес?

- Една от основните грижи на фермерите е колко средства ще бъдат налични в европейския бюджет след 2020 г. да финансират бъдещето на ОСП. Ние знаем, че ОСП е най-голямото перо в бюджета на Общността – все още почти 40%, така че аграрната политика очевидно е уязвима за съкращения. Особено, ако европейските държави не искат да увеличат вноските си, така че да бъдат посрещнати новите предизвикателства пред ЕС.

Разбира се, едното нещо е размерът на средствата, а другото е начинът, по който ги разходваме. И тези две неща са свързани. Ако просто искаме да продължим да ползваме парите както досега, ние нямаме много убедителни аргументи. Очевидно този начин не е ефективен - не ни помага наистина, нито на земеделието, да посреща новите предизвикателства. Проблемите са добре познати. Ние трябва да се фокусираме върху конкурентност, върху производителност (продуктивността на европейското селско стопанство се забавя през последните десетилетия, за което има много причини), включително върху загубата на природен капитал – ние губим продуктивността на почвите, губим биоразнообразие, губим полинатори, така че всичко това дава ефект върху потенциалната продуктивност. Трябва да адресираме тези проблеми, както и проблемите с околната среда. Има смисъл да опитаме да направим земеделието интензивно в някои направления, така че бихме спестили земя. Рискът е с околната среда и има нужда да го адресираме. Дали ползването на прекалено много торове, замърсявайки водите, дали предпазване на почвеното плодородие и биоразнообразието. Продуктивността и природните ресурси са два проблема. Има и други, които трябва да адресираме по-целенасочено – например смяната на поколенията в сектора - делът земя на младите фермери спада. Лично бих казал, че едно от най-големите предизвикателства е какво може да се направи на национално ниво. Не съм сигурен, че на европейско ниво има смисъл да се решават проблеми, които могат да се въздействат на национално чрез поземлено законодателство, данъчни облекчения, наследяване и пр. не мисля, че трябва да се ползват европейски пари за това.

Говорейки и за това, че голяма част от субсидиите отиват в малък брой едри, бих казал индустриални стопанства, които едва ли имат особена нужда от тях, вземайки повод и от това, което каза за нуждата от смяна на поколенията, има ли ОСП нещо общо с тези процеси и трябва ли да се ползва в бъдеще по различен начин, за да възпре консолидацията на земя в ограничен брой ръце?

- Важно е да сложим контекста тук – структурната промяна, която е била от век насам налице в Европа, а именно окрупняването на земеделието. Но консолидацията може да има различни форми – в България вие имате тези свръхголеми, индустриални стопанства. Определено един от ключовите аргументи на директните плащания е да подкрепят ниските доходи от земеделие, а очевидно това не е случаят в Европа. Основната част от тези плащания отива в стопанства, които са с доходи много над средното. Така че да защитим тези плащания с мотив подкрепа на доходите просто няма смисъл. Не казвам, че големите стопанства не трябва да получават подкрепа по линия на ОСП, но тази подкрепа трябва да бъде в замяна на предоставянето на определени услуги. Ако разполагате с огромни земеделски площи вие имате и отговорност да ги управлявате по начин, по който да опазвате околната среда и всички останали хубави неща, за които говорихме преди малко. Не виждам проблем да правим трансфери към големите ферми, но ако те предоставят определени услуги. Аргументът, че това трябва да става заради ниските им доходи означава просто загуба на средства. Не съм противник на големите стопанства, просто трябва да направим по-смислена употребата на средствата в ОСП. Или да правим земеделието по-продуктивно, или то да предоставя тези обществени ползи от устойчивото управление на земята. Раздаването на фермерите на еднакво плащане на хектар просто не е защитимо повече в бъдещето.

Мога ли да обобщя, че по-добър начин на разходване на средства би бил създаването на стимули, мерки и схеми за „позеленяване“ на по-големите ферми, които имат по-големи пазарни доходи и управляват големи площи, и специални стимули за малките стопанства, така че те да стават по-производителни и конкурентоспособни?

- Разбира се, точно така. Трябва да има гъвкавост на ниво държава да правят някои от тези избори, но и това, което казвате би било стъпка в правилната посока. Да идентифицираме точните цели, които искаме да постигнем. Ние не си поставяме измерими цели.

Как мерим резултатите? По отношение специално зелените мерки, особено по Първи стълб, мерките не са особено продуктивни. Как виждате бъдещето на „позеленяването“ и как може то да бъде по-добро?

- Има нужда да слушаме експертите - почвени, еколози и пр., има достатъчно практическо познание какво може да се направи в позеленяването. Това, което сме научили досега е, че проблемите с околната среда са много специфични и локални. Има едни проблеми на локално ниво, други на регионално, трети на национално. Така че въпросът е кои зелени мерки могат да бъдат направени за индивидуалните стопани, които да са подкрепени със съвет/консултация. Иначе няма да има логика, нито аргументи за това. Трябва тези мерки да са подкрепени с научен опит и съвети. В момента ние не правим това в рамките на Първи стълб. За да са ползотворни тези мерки е нужно да имате дългосрочен ангажимент от страна на фермера. Ако искате от него хабитат чрез отделяне на земя, няма смисъл да се прави това само за една година, нужни са дългосрочни договори. В САЩ в консервационната програма, която основно е насочена към опазване на почвите, земята, която участва в програмата е договорирана за 15 години. Имаме нужда от дългосрочно обвързване. Сегашното зелено плащане е пръскане на пари на вятъра.

Мястото му в Първи стълб ли е тогава?

- Това е въпрос на дебат. Може би по-доброто им място е във Втори стълб, където се поемат дългосрочни ангажименти на местно ниво. Има някои сигнали, че ЕК разглежда варианта, защото големите критици казват, че ако преместим всичките пари във Втори стълб, където схемите са доброволни, няма да се постигне толкова мащабен ефект. Има смисъл да останат в Първи стълб само ако е налице заплахата, че фермерът ще загуби и част от базовото си плащане, ако не се съобразява със зелените изисквания. И ако сте като мен и смятате, че базовото плащане трябва постепенно да отпадне, тогава спорът Първи или Втори стълб ще загуби смисъл. Няма нужда от базово плащане и Първи стълб. Всичко трябва да е част от програма, в чийто рамки влизат продуктивност, риск, управление на земята, може би нещо дребно базово за дребните стопанства. Въпреки че не знам как стои този въпрос в България. При нас в Ирландия малките стопанства обикновено имат и друго занятие и друг доход. Те искат да държат земята защото е семейна ценност, защото може да им носи допълнителна доходност, тя е като хоби. Така че да имаш плащане просто за малките означава накрая да стигнеш до това да даваш пари на някой като мен, който е университетски преподавател, има други доходи, но просто има мъничко стопанство – това няма смисъл. Така че бих бил внимателен дали земеделската политика трябва да има социална роля. Домакинствата с ниски доходи може би трябва да бъдат подкрепяни, но за това си има социална политика.

Нещо, което винаги съм твърдял, че трябва да се разграничава и у нас. Постепенно отиваме към твоята визия за ОСП.

- Едно е какво искам да видя и друго е какво е по-вероятно да стане. Със съжаление мога да кажа, че няма силна коалиция, нито от държави членки, нито в Съвета на министрите, които силно да искат да движат политиката в посоката, която бих искал да видя. Промените ще дойдат извън сектора, те ще бъдат наложени. Така са ставали големите промени и досега – или заради бюджетни проблеми като през 80-те, или заради Световната Търговска Организация и нуждата от либерализация на международната търговия. Ясно е, че ако получавате пари, няма да искате да спират.

Какво очакваш да се случи следващия програмен период?

- Мисля, че има организационен проблем – няма време да се договорят сериозни промени. Ще имаме нов парламент, нова комисия. Вероятно тогава целият преговорен процес ще започне отначало. Но е полезно да имаме този дебат, от който сте част и вие, в следващите 18 месеца. Така че, когато започнем с новия отбор през октомври 2019 вече да сме наясно какви са възможностите за избор. Разбира се ще имаме нов бюджет. Тогава това ще наложи някакви промени, най-малко заради по-малкото пари. Тогава ще трябва да се реши къде да се направят съкращенията и от там ще дойдат и известни промени.

Сподели