Светът на плодовете и зеленчуците вече не е същият

22. February 2019.

Традиционните продукти, доставчици и канали на дистрибуция са в отстъпление пред променящите се нужди на пазара

Световната търговия с плодове и зеленчуци се променя по-бързо, отколкото много пазарни участници успяват да реагират. Тя не просто расте с неимоверни темпове. Структурата ѝ се променя постоянно. Ако преди десет години глобалният внос на плодове е бил на стойност близо 70 млрд. долара, през 2017 г. той вече достига 128 млрд. – над 80% растеж. Същевременно в топ 10 на вноса няма категория, която да е запазила мястото си. Лидерите по стойност на търговията през 2008 г. - банани и цитруси, вече отстъпват съответно на 3-а и 4-а позиция, а техните места се заемат от ядките (бадеми, лешници, шамфъстък и пр.) и меките плодове (ягоди, малини, къпини, боровинки). Семковите (ябълки, круши) отстъпват от 3-а на 6-а позиция, а екзотичните фурми, авокадо, ананас, манго се издигат от 7-а на 5-а. Гроздето и костилковите също отстъпват позиции, но все още изглеждат непоклатими в челната десетка.

Световната търговия със зеленчуци изостава от това темпо, но също търпи интересни промени. Вносът нараства с 56% за десет години до около 74 млрд. долара. Първото място в топ 10 все още се държи от широката категория „други зеленчуци“, в която присъстват артишока, аспержите, патладжан, гъби, трюфели, пипер, спанак и др.). Все по-близо по стойност на внесените количества обаче са бобовите зеленчуци, които са заемали трета позиция през 2008 г., а днес вече изместват доматите от второто място. Лукът (заедно с чесъна и праза) и картофите разменят позиции, като първата категория вече изпреварва втората с близо 2 млрд. долара в глобалната търговия. Скок във вноса правят по-екзотичните кореноплодни и грудкови (като маниока, сладък картоф) и категорията на зелето, къдравото зеле, карфиол, алабаш.

Разместване на върха

Основните страни-износители на прясна продукция също разместват позициите си през последните десет години. При плодовете световен лидер остават САЩ, които удвояват стойността на износа. Испания също запазва втората си позиция с ръст от „само“ 50%. Нидерландия обаче изостава зад Мексико и Виетнам и вече заема петото място.

Китай се оформя като глобална сила при зеленчуците с почти троен износ спрямо десет години по-рано и от трето вече заема първо място сред износителите. Второто място все още се държи от Нидерландия, но разликата със следващите двама – Испания и Мексико, вече е много по-малка.

С няколко думи: свидетели сме на все по-изостряща се конкуренция не само между доставчици, но и между видове продукти, борещи се за вниманието на потребителя. По-лесният пазарен достъп, променящите се консуматорски нагласи, развитието на търговията на дребно, нарастващата покупателна способност на все по-големи части от населението и развитието на логистиката и на възможностите за съхранение в контролирана среда правят световния пазар на прясна продукция все по-взаимосвързан. Именно тези промени издигнаха статуса на държави като Чили и Перу, например, в глобални доставчици на определени категории продукти.

Търговията с пресни плодове и зеленчуци става все по-глобализирана. Това променя коренно производството, логистиката, изобщо традиционните представи за сектора. Той се изправя постоянно пред предизвикателства, свързани с откриването на нови пазари, навлизането на нови продукти, промени в потребителското поведение. Пазарните играчи непрестанно се консолидират и разширяват в търсене на по-голяма ефективност. Успоредно с това, обаче, се откриват нови ниши и неподозирани възможности, които дават път на малки, млади, иновативни предприемачи да навлязат и да развият даден сегмент от пазара. Да пораснат.

Глобализация

Глобализацията е процесът, който променя из основи начина, по който се прави бизнес с прясна продукция. Той дава достъп на потребителите по света до все по-голямо разнообразие от продукти, които до сравнително скоро не са били познати на съответния пазар. Един от очевидните резултати е, че традиционни за потребителите плодове и зеленчуци достигат степен на насищане на търсенето в развитите държави. При някои категории дори се наблюдава известен спад. Тези процеси се засилват с преселването на все повече хора в различни части на света, където те продължават да търсят познатите от родните им места продукти.

Растящото население и нарастващата покупателна способност в развиващите се държави е другият голям фактор, който не бива да се пренебрегва. Темповете, с които Китай и Индия внасят прясна продукция, както и потребителските навици на населението в тези държави вече дават съществено отражение върху глобалната търговия. Така например, Индия е един от водещите двигатели в търсенето на бобовите зеленчуци и причината тази категория да заема все по-голям дял от световния внос.

Технологии

Новите технологии, интернет, променят не само производството на плодове и зеленчуци, което става все по-автоматизирано и ефективно. Те променят също начина, по който се маркетират продуктите. Променят се и каналите на дистрибуция. Онлайн продажбите на хранителни стоки, включително пресни храни, растат не само в развитите държави. Южна Корея е начело с близо 20% е-продажби, следвани от Обединеното кралство със 7,5%, Китай и Тайван с по 6% и Франция с 5,6%.

В САЩ, търговската верига Уолмарт автоматизирани будки за пресни продукти, достъпни 24/7. Развива се и сътрудничеството с Юбер за доставки по домовете. Най-ясният сигнал за тази тенденция обаче е лидерството на онлайн платформата за търговия Амазон по пазарна капитализация при търговците с хранителни стоки. Финансовите възможности на компанията са толкова големи, че не би било изненадващо, ако в близките години тя придобие някоя от известните търговски вериги по света.

Демография

Демографските процеси сред населението в различните държави оказват въздействие върху търговията с плодове и зеленчуци в многобройни посоки. Един пример, който вече има огромно влияние върху потреблението, маркетирането и пакетирането на прясна продукция е размерът на домакинствата. Домакинствата само с един член вече достигат 41% в Германия, 35% във Франция, 27% в САЩ , 30% в Обединеното кралство – все държави от топ 10 вносители на плодове и зеленчуци. Това налага ориентиране към по-малки опаковки (например при ябълки, череши, круши и др.) или по-малки размери, например при дините и пъпешите.  

При работещите необвързани или двойки, които нямат достатъчно време да отделят за приготвяне на храна и дори за хранене, готовите плодови и зеленчукови салати изместват покупката на плодове и зеленчуци. Нарасналата популярност на фрешовете, смутита и различни здравословни коктейли променят самия начин на консумация на плодове и зеленчуци, както и каналите на търговия (специализирани магазини и заведения, барове, вместо супермаркети и зарзаватчийници).   

Здравословно хранене

Един от основните двигатели на промените в търсенето на плодове и зеленчуци през последното десетилетие е нарастващият интерес на все по-големи слоеве на обществото към произхода, качеството и начина на отглеждане на храната. Или иначе казано - към здравословните качества на продуктите и влиянието им върху човешкия организъм. Този интерес се стимулира и от десетилетие на постоянно нарастващо благосъстояние на все по-големи части от населението на Земята. 

Бързо увеличаващият се дял в световната търговия на ядки, меки плодове и някои зеленчуци, които са значително по-скъпи от традиционните пресни продукти намират обяснение именно в тези процеси. В развития свят, потребителите търсят все повече свежите и замразени плодове и зеленчуци за сметка на консервираните продукти и соковете. През последното десетилетие замразените продукти бележат среден годишен ръст от 5%, докато преработените отчитат спад с 1% на година в пазари като Европа, САЩ и Австралия. 

Дял на биологичната продукция в покупките

Източник: Rabo

Органичните плодове и зеленчуци са друга категория, която се радва на приличен ръст в търсенето в глобален мащаб. Този ръст не е свързан непременно с покупателната способност на населението, обаче. Според анализ на RaboBank той зависи и от склонността на супермаркетите да отворят щандовете си за тези продукти, ценовата еластичност, качеството на конвенционалната продукция и културни фактори.

На фона на тези глобални тенденции България стои в леко разкрачена позиция. От една страна търсенето в страната следва споменатите промени. От друга, предлагането като че ли изостава драстично от нуждите на пазара и това си личи по спадащия износ (виж повече на…) и понижаващите се цени на вътрешния пазар (виж повече на…). Сбърканата политика на подпомагане фиксира вниманието на производителите върху субсидиите, а не върху търсенето. Което е очевидна грешка. За какви субсидии да говорим в свят, в който търговията с плодове и зеленчуци все повече се доминира от държави, в които тази дума е непозната?

 

АКЦЕНТИ:

„Ядките и меките плодове вече заемат основен дял в търговията“

„Индия измества глобалното търсене на зеленчуци към бобовите“

„Онлайн продажбите на пресни продукти ще растат“

„Едночленните домакинства в западния свят променят търсенето“

 

Таблици:

#

Плодове – глобален внос

Стойност в млрд. USD, 2017 г.

място през 2008

1

Други ядки, пресни или сушени, със или без черупка (с изкл. на бразилски и кокосови орехи)

16,0

4

2

Ягоди, малини, къпини, боровинки, френско грозде и др.

15,8

6

3

Банани, пресни или сушени

15,8

1

4

Цитруси, пресни или сушени

14,8

2

5

Фурми, смокини, ананаси, авокадо, гуава, манго и мангостан, пресни или сушени

13,8

7

6

Ябълки, круши, дюли

10,6

3

7

Грозде, прясно или сушено

10,6

5

8

Кокосови орехи, бразилски орехи и кашу, пресни или сушени, със или без черупки или белени

10,3

9

9

Кайсии, череши, праскови, нектарини, сливи (пресни)

6,4

8

10

Плодове и ядки, варени или не, замразени

4,6

10

Източник: ITC

 

#

Зеленчуци – глобален внос

Стойност в млрд. USD, 2017 г.

място през 2008

1

Други зеленчуци, пресни или охладени (артишок, аспержи, патладжани, целина, гъби, трюфели, пипер, спанак и пр.)

14,0

1

2

Бобови зеленчуци, сушени

13,5

3

3

Домати, пресни или охладени

9,1

2

4

Зеленчуци, сурови или варени, замразени

6,6

4

5

Лук, чесън, праз

6,4

6

6

Картофи, пресни или охладени

4,5

5

7

Корени и грудки от маниока, салеп, сладък картоф и др.

3,3

11

8

Зеле, карфиол, алабаш, къдраво зеле и подобни

3,1

10

9

Сушени зеленчуци, цели, нарязани, натрошени или на прах

2,8

8

10

Листни зеленчуци

2,6

7

Източник: ITC

Изменение в световната търговия с плодове по категории 2008 - 2017

Източник: ITC

Изменение в световната търговия с плодове по категории 2008 - 2017

Източник: ITC

Свързани статии

Отлични перспективи пред износа на череши открива нов анализ на ИнтелиАгро

16. юни 2019.

Износът на български плодове и зеленчуци

22. февруари 2019.