Цените на пшеницата може да се понижат през новата пазарна година

14. May 2019.

Пазарът ще бъде движен от значителен ръст в производството в Европа и Черноморието на фона на изоставащо търсене за внос в Близкия изток и ожесточаваща се търговска война между САЩ и Китай

ИнтелиАгро

 

Първите прогнози на Департамента по земеделие на САЩ за световното търсене и предлагане на зърно дадоха сигнал, че възстановяването на цените през изминаващата пазарна 2018/19 г. е било временно явление и към днешна дата изглежда те ще поемат обратно надолу, ако няма рязко влошаване на метеорологичните условия в Северното полукълбо. Докато за пролетниците е твърде рано да се чертае ценова прогноза, то световната пазарна конюнктура при пшеницата изглежда неблагоприятна. Всички ключови износители, без САЩ, очакват ръст в производството и износа на годишна база. Това е особено валидно за ЕС, Русия и Украйна. В същото време основни вносители в региона очакват рекордно вътрешно производство, което ще оказва допълнителен натиск върху търговията в Средиземноморието и Черноморието. Така световните преходни запаси от пшеница вероятно ще нараснат за шеста от последните седем години, след като временно се свиха през 2018/19 г.

Освен от пазарния фундамент на производството и потреблението, зърнените цени (и особено тези на царевицата) са подложени и на постоянни политически удари в търговската война между САЩ и Китай. Непредвидимите действия, особено от американската страна, и размяната на наказателни мита носят несигурност не само на пазарите на суровини, но и за цялостните перспективи пред глобалната икономика. От края на март фючърсите с царевица с най-близка доставка в Чикаго поевтиняват с 11%, а само от началото на май спадът е 7%, доближавайки се до 130 долара за тон за пръв път от септември. Сходните контракти с пшеница там поевтиняха за последния месец с 8,5% до 154 долара за тон (13.05.).

Пшеница

След година на спад, прогнозите са през пазарната 2019/2020 г. световното производство отново да се завърне към подобряването на рекорди. Първите оценки на USDA за идната пазарна година са за  777 млн. т., което е с 45 млн. т. (6%) повече от кампания 2018/19 и с 15 млн. т. (2%) над предишната върхова стойност (2017/18 г.). Прогнозите са ръст на годишна база във всички големи глобални играчи, освен САЩ – ЕС, Русия, Украйна, Аржентина, Австралия, Канада. Най-голямо е прогнозираното увеличение в ЕС, където производството ще се възстанови след щетите от миналогодишната суша – 154 млн. т. при 137 млн. т. за предходната кампания. Русия може да добави 5 млн. тона производство (7% на годишна база), достигайки 77 млн. т. – втора най-висока реколта в исторически план след внушителните 85 млн. т. през 2017/18 г. Така страната ще е най-големият глобален износител за трета поредна година. От Русия се очаква да бъдат изнесени 36 млн. т. – сходни количества с отиващата си пазарна година. Ръстът в производството вероятно ще е значителен и в Украйна – с 4 млн. т. (16%) до 29 млн. тона. Притеснителните данни за цените на пшеницата в Европа и Средиземноморието се допълват и от Близкия изток – традиционен вносител на суровината. Необичайно високите валежи изглежда ще доведат до рекордно вътрешно производство в Иран и Ирак, а Турция и Сирия също могат да се доближат до най-добрите си реколти в исторически план, което ще ограничи търсенето за внос в региона. Според USDA, реколтата в САЩ ще е сходна с миналогодишната – 51-52 млн. т.

Прогнозиран ръст има и в световното потребление за пазарната 2019/20 г., но с двойно по-слаб темп – с около 21 млн. т. (3% на годишна база) до 759 млн. т. Така през наближаващата пазарна година преходните глобални запаси ще се върнат към тенденцията си за увеличение – с 18 млн. т. (7%) до 293 млн. т. – исторически връх. Това количество представлява 36% от едногодишното потребление в света – дял сходен с предходните два сезона. Ако тези прогнози се реализират, това ще е шести ръст на преходните запаси за последните седем години, като изключението остава единствено изминаващата 2018/19 г.

Източник: USDA; *предварителни оценки; **прогнози

Царевица

Макар и твърде рано за категорични прогнози, пазарната конюнктура и в началото на тази кампания изглежда по-добро при царевицата. Глобалното производство на царевица през 2019/20 г. е прогнозирано на рекордните 1,134 млрд. тона – с 15 млн. т. (около 1%) повече на годишна база. Най-голям ръст в абсолютни стойности се очаква в САЩ, Южна Африка, Русия, Канада, Индия и Бразилия, докато по-малка реколта вероятно ще реализират в Китай и Украйна. USDA очаква фермерите в САЩ да приберат около 382 млн. т. – с 16 млн. тона (4%) повече на от 2018/19 г. Трябва да се има предвид, обаче, че тази прогноза е базирана на предварителните оценки за ръст в площите и добиви, съобразени с обичайните в исторически план метеорологични условия, които могат да се разминат значително с реалните през лятото и началото на есента. С по около 1-2 млн. т. расте прогнозата за реколтата в Бразилия и Русия – до съответно 101 и 13 млн. тона. Количествата царевица, произведени в ЕС през 2019/20 г. на този ранен етап са оценени сходно с отиващата си пазарна година – 63-64 млн. т. На пазара в региона, по-съществен спад е заложен за Украйна – с 3 млн. т. (8% на годишна база) до 33 млн. т. Прогнозата за реколтата в Китай е за спад с 3 млн. т. (1%) до 254 млн. тона.

В абсолютна стойност, прогнозираният ръст в световното потребление на царевица изостава от този на производството – увеличение с 13 млн. т. до 1,145 млрд. тона. Това количество обаче е по-голяма от търсенето за трета поредна година, което може да доведе и до трета поредна година на спад в глобалните преходни запаси. Прогнозата е в края на 2019/20 г. те да възлязат на 215 млн. т. – спад с 11 млн. тона (3%) на годишна база. Това е достатъчно да задоволи 27% от общото годишно потребление на планетата – най-нисък дял от 2013/14 година насам.

Освен ранния етап от стопанската година в Северното полукълбо, редица пазарни неясноти също пречат да се направи на този етап каквато и да е оптимистична прогноза за цените на царевицата. Ожесточаващата се търговска война между САЩ и Китай (страната е сред ключовите пазари за американски пролетници) и размяната на наказателни мита може да удари силно световната търговия на суровината. В допълнение, продължаващ спор между двете най-големи икономики в света, може да окаже съществен негативен ефект върху глобалния икономически растеж и оттам върху цялото потребление на царевица, особено за етанол и други промишлени нужди.

Източник: USDA; *предварителни оценки; **прогнози

Пазарна информация от Черноморието

По-благоприятните условия с напредването на пролетта в Русия дават основания за прогнози за зърнена реколта по-висока от миналогодишната, пише UkrAgroConsult. Очакванията на администрацията и местни анализатори са за обем между 118-130 млн. тона общо зърно – при около 113 млн. тона през 2018 г.  Само около 5% от есенниците са в лошо състояние, а условията за развитието им са близки или малко по-добри от обичайните. Сеитбата на пролетници също напредна значително през изминалите седмици, на фона на забавянето по това време на 2018 г.

Към началото на април в страната са били складирани 13,9 млн. т. пшеница – с една трета по-малко на годишна база и 1,03 млн. т. царевица – с 24% по-малко от 1 април 2018 г. Междувременно стана ясно, че правителството е подготвило решение за удължаване на нулевото износно мито за пшеница, което иначе изтича на 1 юли.

Земеделското министерство в Украйна очаква реколта 2019 в страната да е сходна с миналогодишната – приблизително 70 млн. тона зърно. Развитието на есенниците също се оценява като добро – 7% от тях са в лошо състояние. В същото време, към началото на април складираните количества зърно в Украйна са с 6% повече на годишна база. Ръстът се дължи на царевицата, която е с 2 млн. т. повече (24%), докато запасите от пшеница се свиват със 760 хил. тона (-15%).

Известен ръст на годишна база прогнозира и Казахстан – със 100 хил. т. до общо 20,3 млн. тона зърно през тази календарна година.

България

По оперативни данни на МЗХГ, в страната са засети 1,126 млн. ха с пшеница – спад на годишна база с около 1%. Продължава свиването на площите с ечемик – с близо 3% по-малко до около 113 хил. ха. Последователните слаби години за рапицата накара мнозина стопани да се откажат или ограничат културата и през тази кампания нейните площи са с цели 16% по-малко – 156 хил. ха. Сеитбата на пролетници върви с по-добро темпо от миналата година и към началото на май са засети с 13,5% повече площи слънчоглед и 10,5% повече царевица за зърно спрямо 2018 г.

След сериозно засушаване през есента, зимата и началото на пролетта, значителни валежи дойдоха точно навреме, за да спасят добивите от пшеница. Нещо повече, прогнозите за продължаваща влажна пролет пък дават основания да се очаква още една добра година за реколтата в България. Това зарежда и с очаквания за силна влагозапасеност и добри условия за развитието на пролетниците през лятото.

Средните изкупни цени на пшеницата в началото на май са относително стабилни на седмична база – около 350 лв./тон. (с 23% по-високи от същия период на 2018 г.), но с новините за високи реколти в Европа и Черноморието, вероятно ще се понижат по-рано и по-рязко от обичайното за предшестващите нова реколта седмици. Средните изкупни цени на царевицата в началото на май са 274 лв./тон – без изменение на седмична база и с около 3% по-ниски на годишна.

Свързани статии

Ключови данни за САЩ понижиха перспективите пред зърното

02. април 2015.

Глобалното търсене и предлагане на зърно без резки промени през ноември

11. ноември 2017.

Производството на пшеница ще изостане от търсенето за първи път от 4 години

31. март 2017.

Царевицата поскъпва след рекордни незасети площи в САЩ

04. юни 2019.